Анализ на речта на Хилари Клинтън „Правата на жените, това са правата на човека“ през призмата на реториката
„Терминът „джендър реторика“ често пъти се използва, когато протича убеждаваща комуникация по отношение на проблемите на жените.“ [1].
Политиката, от своя страна, е една от сферите, в които речта с нейния потенциал за въздействие и убеждение, намира активно приложение.
Във фокуса на анализа е речта на Хилари Клинтън „Правата на жените, това са правата на човека“. Обект на изследване ще бъде ораторското майсторство, механизмите за въздействие в измеренията както на словото, така и на невербалния език на бележития политик.
Няколко са нещата, които ме мотивираха да спра избора си на тази реч за своята разработка. На първо място, самата проблематика, залегнала в нея, днес е изключително актуална. Неравенството и дискриминацията спрямо жените все още е на лице и трябва да бъде един от акцентите в социалната политика. Второ, речта е образец за ораторско майсторство и демонстрира отлично реториката в действие. Последно, но не на последно място, е самата личност на Хилари Клинтън, която успешно съчетава в себе си образите на убедителен оратор, успешен политик и високо образован, социално ангажиран човек.
Тя е първата жена, която е сериозен претендент за поста президент на САЩ [2]. Въпреки че губи от Барак Обама в епичните предварителните избори през 2008 г. за кандидат на Демократическата партия, като признание за качествата и влиянието й той я кани за втория по важност и обществено внимание пост в администрацията. Родена на 26 октомври 1947 г. в щата Илинойс, тя завършва колежа „Уесли” със специалност политология и после право в „Йейл”. Още по това време стратезите в Демократическата партия й предричат блестяща политическа кариера. Преди да влезе в Белия дом като съпруга на 42-я президент на САЩ, Хилари Клинтън провокира американското общество със смелите си изказвания и желание открито да участва в политическия процес във Вашингтон. Назначаването й за ръководител на групата, занимаваща се широкомащабна здравна реформа, предизвика гореща дискусия. През 2000 г. Хилари Клинтън е избрана за сенатор от щата Ню Йорк. Хилари Родъм Клинтън, бившата първа дама на САЩ, е избрана за държавен секретар на 21 януари 2009 г. Тя заема поста до 1 февруари 2013 г. В общественото пространство днес тя се счита за един от потенциалните кандидати за президент на изборите през 2016 г.
Още в студентските си години Клинтън се проявява като лидер и активист за правата на жените. Това остава една от темите, от които тя живо се интересува и защитава. Доказано добър оратор, тя има значителен опит в публичното говорене, но емблематична в историята на реторическите изяви остава речта и „Правата на жените, това са правата на човека“.
Годината е 1995, краят на лятото-септември, мястото е Китай, Пекин. Провежда се Четвъртата световна конференция на ООН за жените. Светът е изправен пред наболяла проблематика, засягаща жизненото съществуване, достойнството и живота на жените по света. Нарастващо бреме на бедността, неравен достъп до услуги в сфери като образование и здравеопазване, неравенство в професионалното развитие- това са само част от проблемите, засегнати на този форум.
Проблемите, чието решение е възприето като задача от международната общественост, която да работи в насока овластяване и напредък на жените, изкореняване на предразсъдъците и половата дискриминация, както и осигуряване на еднаква степен на свобода за жените и мъжете. В този момент на идейно изложение, на хипотетични мерки по проблемите на женската равнопоставеност и шанс за развитие Хилари Клинтън, една жена, един политик, демонстрира силата на словото и реториката. Ораторското и майсторство не само превръща произнесената от нея реч център на състоялото се събитие, но и й осигурява паметно място в историята на публичното говорене. Тя дава необходимата гласност на проблемите, превръща се в символ на непримиримостта с нарушаването на общочовешките права.
Комуникативната ситуация от гледна точка на социалния контекст се определя и от позицията на оратора. По това време съпругът на Хилари, Бил Клинтън е действащ президент на Съединените американски щати. Отношенията между Китай и Америка са обтегнати след посещението на тайванския президент в САЩ, в резултат на непостигането на диалог по спорни политически въпроси и въпроси относно правата на човека в Китай.
В речта се представя темата за неравенството между мъже и жени, присъстваща като наболял и актуален проблем по целия свят. Тази реч обаче не е адресирана към жертвите на произтичащите от нерешаването на този проблем неправди. Аудиторията са всички онези международни представители, които претендират да бъдат защитници на правата н жените (към момента на Конференцията 189 правителствени представители, 5000 представители на неправителствени организации, 5000 медийни представители). Жертвите са по-скоро примерът, който, благодарение на ораторското майсторство на Клинтън, е многократно модифициран чрез използване на етоса, патоса и логоса.
Като част от монологичните изказвания, конкретната реч спада към поджанра на агитационните речи, а също така и към поджанра убеждаващо-призивни речи.
Хилари Клинтън като представител на САЩ на този международен форум, има негласната задача да намали създалото се между двете световни сили напрежение. В ролята на оратор неин приоритет е да превърне на проблемите във връзка с изземването на правата и свободите на жените по целия свят във всеобщо достояние. Тя се проявява едновременно като силен и суров политик, но и като човек, чувствителен към страданията на другите, белязан от непримиримостта с неправдата.
Тя се превръща, от една страна, във въплъщение на всички страдащи жени, чиито гласове остават нечути и от друга – в коректив, изкарващ на показ реалните измерения на проблематичната тема, но и очертаващ пътя към постигане на равнопоставеност. Тя не само дава логически обосновани наставления. Думите й и поведението й я превръщат в мотиватор на действие по решаването на въпроса.
Още в самото начало на речта Клинтън ясно очертава своята теза, в чиято основа стои вярата в равния потенциал и във възможности на жените, които имат правото на равен шанс. Изброяването на множеството начини, по които жените осъществяват своя принос в обществото: („Това е празник, празник на приноса на жените във всеки аспект на живота: вкъщи, на работа, в общността, като майки, домакини, дъщери, учещи, работници, граждани и лидери.“) акцентира на широкия обхват на дейностите в, в които жените са способни. Това натрупване създава усещане за огромен потенциал.
Една от приложените в речта техники на влияние е базирана емоционалните апели към аудиторията. Използвайки възможностите, които предоставя патосът за реализиране на пропагандно въздействие, Клинтън печели подкрепата и доверието на своята публика. Тя представя себе си като човек, идентифициращ се със всеки един от страдащата маса (Ние сме заедно на полето и във фабриките, на селските пазари и в супермаркетите…“). Чрез личното местоимение първо лице множествено лице „ние“ тя приобщава себе си към онези, които защитава. По този начин създава усещането за единство, близост, които от своя страна провокират по пътя на емоцията одобрение и вяра.
„Ние споделяме общо бъдеще“, заявява още Хилари Клинтън. Тя се поставя на равно с обикновените хора, приравнява своите интереси към техните с цел да ги превърне от една отдалечена публика в приятелски настроена група от доверени сподвижници.
Хилари Клинтън ясно посочва трите причини, които я провокират да изнесе тази своя реч. Първо, за да привлече вниманието на света към жените, които нямат “достъп до образование, здравна грижа, работа и кредитиране“, второ, за да помогне на жените да се ползват с полагаемите им“ основните законови и човешки права“ и трето, за да ги окуражи да “участват активно в политическия живот“. Тя използва тези три опорни точки в структурирането и по-нататъшното изграждане на речта си.
Ораторът подчертава значимостта на събитието като едновременно си служи с два метода на оказване на влияние. „Не беше ли, в крайна сметка, именно след конференцията на жените в Найроби преди десет години, когато светът за първи път обърна внимание на кризисното положение с домашното насилие?“ Тя използва реторичния въпрос като реторична фигура, а в същото време твърдението служи като аргументи, които включва и етоса, и логоса. То е факт, който я представя като запозната с темата, а това повишава авторитета й пред аудиторията.
За да мотивира, Клинтън посочва себе си като пример за активно участие в борбата на жените за права. “По-рано днес участвах във форум на Световната здравна организации“, („Утре ще посетя среща на Обединените нации за женското развитие.“) Тя демонстрира задълбочена социална ангажираност с проблемите. Нейната дългогодишна работа в тази насока („През последните 25 години съм работила упорито по въпросите, свързани с жените, децата и семействата.“) гради нейния имидж на надежден авторитет.
Хилари Клинтън използва в своята аргументация логоса, тя достига до индуктивно умозаключение, което остава в неизказан извод. Предпоставките в него обаче ясно го очертават. В комбинация с патоса, постигнат чрез синтактичен паралелизъм и натрупване, на пръв поглед непълното умозаключение всъщност има още по-голяма сила, тъй като провокира аудиторията сама да достигне до това, към което ораторът я насочва: ключовата роля на жените за постигането на всеобщ, глобален просперитет.(„…ако жените са здрави и образовани, семействата им ще процъфтяват. Ако жените не са жертви на насилие, семействата им ще процъфтяват… А когато семействата процъфтяват, това се случва и с общностите и нациите.“)
Първата дама използва като техника на убеждаващо влияние т. нар. принцип на „общия вагон“. („Ето защо всяка жена, всеки мъж, всяко дете, всяко семейство и всяка нация има интерес от дискусията на това събитие“). От реторична гледна точка изброяването постига ефект на създаване на словесна картина и представа за обхвата.
Тя отново залага на единство, внушавайки, че като част от едно цяло, всеки е длъжен да заимства от общия пример, да действа в посока на общия интерес, защото обратното би било равносилно на отричане от общността.
Проследявайки речта в развитие, се установява, че ораторът често си служи с натрупването не толкова на епитети, колкото на действия, простиращи се в широк диапазон, които по един или друг начин, създават усещането за широта и всеобхватност. Хилари Клинтън изброява множеството места, в които се е срещала със жени, страдащи от неправдите на неравенството. Това, от една страна, отново затвърждава нейната дълбока отдаденост на каузата. В рамките на един параграф тя повтаря фразата “Срещнах се с…“ шест пъти. Използването на еднакви синтактични структури служи като катализатор на патоса, създава усещането за градация, дори и при равни по сила аргументи.
Като част от логическата защита на своята теза, Клинтън използва статистическа информация: “ Жените представляват повече от половината от населението, 70% от бедните и двете трети от хората, които не умеят да четат и пишат.“
Първата дама подсилва своята надеждност пред публиката и като се опира на емоционалните апели на страха и съжалението. Чувство на съжаление тя предизвиква чрез конкретни примери: („ Като американски гражданин аз искам да говоря от името на онези жени в моята собствена страна, жени, които отглеждат децата си с минимална заплата, жени, които нямат необходимите средства, за да си осигурят здравна грижа или детегледачески услуги, жени, които са застрашени от насилие, включително насилие в собствените им домове.“). Клинтън не само успява да докосне сърцата на хората, но и превръща самата себе си в еманация на всички онези потиснати гласове, които остават нечути.
Въпреки че тя не заема поста на държавен глава, първата дама, в своята реч, изгражда един образ носител на характеристиките на личност от подобна величина – човечност, практичност и предпазливост. Човечността е непрекъснато повтарящият се мотив, който изгражда скелета на изказването. Практичността е онагледена чрез множеството примери, които ораторът дава, както и използването на прости изречения. На пръв поглед речта е многословна. Това впечатление обаче е продукт на многото повторения и разширения на изреченията, които всъщност са прости. Така едновременно се постига висока степен на разбираемост, но и емоционалното въздействие на изразното слово.
Една от най-силните по отношение на патоса на реторичното изкуство е онази част от речта, в която Хилари Клинтън изброява различни актове на насилие спрямо жените. Един от тези конкретни примери: („Когато бебета са уморявани от глад, удавяни, удушавани или гръбнаците им са чупени, защото са се родили момичета.“) е директна препратка към подозренията за избиване на новородени момичета в Китай по това време.
За да подчертае още по-силно колко важни са правата на жените и тяхното спазване, Клинтън поставя знак за равенство между правата на човека и правата на жените: („Ако има едно послание на тази конференция, което да бъде запомнено, то това е, че правата на жените са правата на хората и правата на хората са правата на жените, сега е така и така ще бъде винаги.“). Ако първата част на това изказване е вярна, то втората е заблуждаваща, защото правата на хората не се изчерпват с тези на жените. Така обаче, ораторът за пореден път показва важността на женската роля в обществото.
Посланието на Клинтън говори за нуждата от промяна, необходимостта от изкореняване на неправдите спрямо жените, премахване на дискриминационните условия, в които те живеят. Тя твърди, че това трябва да се случи по мирен път. Тя е оптимистична спрямо подобен сюжет и уверена във възможната реализация въз основа на вече случили се събития, които служат за пример и са част от логическата аргументация в речта.(„След подписването на Декларацията за независимостта трябваше да минат 150 години преди жените да получат право на глас.
Преди това да се случи, трябваше да минат 72 години на организирана борба, водена от много смели жени и мъже…Но това бе война без кръвопролития. Правото за гласуване беше извоювано без да бъде изстрелян и един куршум“. Тя утвърждава увереността си, че проблемите с неравенството по света могат да бъдат решени по мирен път, без насилие.
Първата дама си служи също така и с апела на страха, който създава у аудиторията усещането за заплаха. Той, както и апелите, свързани със съжалението, са в пряка връзка не с разума и логическото мислене, а с емоциите и чувствата на хората. Хилари Клинтън демонстрира този подход на убеждаващо влияние в своята реч като казва следното: „Докато дискриминацията и неравенството са нещо обичайно по света- докато момичетата и жените продължават да бъдат оценявани по-малко, да получават по-малко храна и последни, да са принудени да работят повече от регламентираното и в същото време да са по-нископлатени, да нямат достъп до образование и да са жертви на насилие в и извън домовете си-потенциалът на човешкия род за създаването на един мирен и процъфтяващ свят няма да се реализира.“ Тя подчертава фактът, че въпреки, че хората не са апатични към чуждото страдание, липсата на действие би влошила положението, а това, от своя страна, ще доведе до задълбочаване на проблема, който ще засегне все повече и повече хора.
През цялата реч, Клинтън не само се опира на историческия опит и събития на отминалото време, но и на всичко онова, което би се случило, ако в бъдеще жените имат наистина полагащото им се равенството. Посредством тази стратегия, тя дава шанс на аудиторията да прозре всички онези възможни ползи. Конкретни проекции на благоприятната промяна са предпоставка дори хората, които и опонират, да се съгласят с нейната теза. Ораторът въздейства не само чрез своите думи, но и чрез осъществяването на невербална комуникация с аудиторията.
Докато говори, Първата дама непрекъсната измества погледа си от ляво надясно и обратно, като се стреми да обхване цялата публика. По този начин тя цели всеки един от присъстващите да се почувства въвлечен в разискваната тема, да усети себе си като адресат на посланието, за да се почувства и лично ангажиран да допринесе за активизирането на механизми за решаване на проблемите.
Клинтън наистина заявява съпричастност към засегнатите от неравноправието жени, но в ситуацията на произнасянето на речта тя е сравнително отдалечена от аудиторията. Нейният социален профил и сериозността на форума предполагат проксемиката да се характеризира с по-голямо разстояние и снижено ниво на фамилиарност.
От гледна точка на цивилизационната модалност, облекло също има своята знаковост и комуникативно въздействие. Розовият цвят на костюма на Клинтън е невербално средство, чрез което тя заявява, че равнопоставеността не трябва да е и не е следствие от възприемането от жените на типично мъжки характеристики и черти, било то в поведението или стила на обличане. Розовият цвят се свързва с типично женски качества като нежност, чувствителност, интуитивност.
Тя демонстрира, носейки цвета, най-силно асоцииран с женствеността – розовото, че може това да си жена, не е причина да не можеш да бъдеш добър политик, оратор, да се развиваш във всяка една насока.
Структурирането на речта също има своето значение за въздействие и влияние. Клинтън неслучайно поставя най-емоционалната част от своето изказване, наситено с повторения и под формата на изброяване, в неговия край. По този начин тя използва вече породения у публиката патос, за да увеличи степента на емоционално въздействие и го постига. Достатъчно красноречива е обратната връзка, изразена чрез адмирации и аплодисменти, знак на одобрение и съгласие.
Що се отнася до паралингвистиката, интонацията е сравнително монотонна, без силно изразени „извивки на гласа. Интонационният модел може да се определи като неутрален, който всъщност се смята и за най-подходящ при убеждаващата комуникация. Ораторът насочва вниманието на аудиторията към проблематиката, а не към своята личност.
Характерно за речта в нейната единна цялост е балансът и хармоничното единство в съчетанието на етос, патос и логос. Като отличителна черта, проследима от началото до края, може да се определи използването на повторения, синтактичен паралелизъм и натрупването на смислово еднакви изказвания за подсилване на влиянието на посланието.
Тези разширения правят преобладаващо простите изречения изключително емоционално наситени, а емоционалността в комбинация със аргументите на здравия разум и авторитета осигуряват успеха на речта.
В заключение речта на Хилари Клинтън, която пробужда обществената съвест по проблемите на женската дискриминация и поставя в светлината на прожекторите нелицеприятния образ на реалността, се превръща в химн на борбата за правата на жените. Огромният световен отзвук, който тя предизвиква, е продукт на един отличен в реторическо отношение план на симбиотично взаимодействие на всички елементи на ораторското изкуство, умело реализиран от оратора.
Речта демонстрира широкия обхват от техники и разнообразието от средства, които реториката предлага за постигането на целите на публичното говорене. Това я превръща в христоматиен пример за това как богатството на тази наука и изкуство може да превърне речта от обикновено средство за обмяна на информация в мощно оръжие, в способ за убеждаване, в катализатор на действие. Това нагледно показва чрез своята изява Хилари Клинтън, успявайки в рамките на двадесет минути не просто да изкаже своите вярвания и разбирания, не просто да защити своята теза, но да завладее аудиторията. Нейните идеи се припознават от публиката и в един плавен преход те биват асимилирани, възприети и чрез силата на ораторската харизма и непоклатимата реторическа цялост на речта, те се превръщат в част от вярванията на адресатите на посланието.
Цитати и бележки:
[1] Генова, Вяра. „Джендър парламентарна реторика“, сп.“Медии и обществени комуникации“,бр.14, септември 2012, http://media-journal.info/?p=item&aid=211
[2] http://www.firstladies.org/biographies/firstladies.aspx?biography=43- биографична справка
[3] http://www.empower-yourself-with-color-psychology.com/color-pink.html
Използвана литература и източници:
1. Ведър, Йордан. „Реторика и ораторско изкуство“, УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2007.
2. Генова, Вяра. „Джендър парламентарна реторика“, сп.“Медии и обществени комуникации“,бр.14, септември 2012, http://media-journal.info/?p=item&aid=211
3. Мавродиева , Иванка. „Реторика и пъблик рилейшънс“, УИ “Св. Климент Охридски”, 2013.
4. Маринов, Руси. „Пропаганда и реторика – традиции и съвременност”, сп. „Реторика и комуникации” ,бр.7, януари 2013, http://rhetoric.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80
5. Петков, Георги. „Реториката в системата на науките“, сп. „Реторика и комуникации”, бр. , http://rhetoric.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%E2%80%9E%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%E2%80%9C-%E2%80%93/%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5
6. Стоицова, Толя. „Невербалната комуникация в публичното говорене“, сп. „Реторика и комуникации”,бр. 9, юли2013, http://rhetoric.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE
7. Справка за Четвъртата световна конференция на ООН за жените, http://www.un.org/geninfo/bp/women.html
8. Биографична справка(Хилари Клинтън), http://www.firstladies.org/biographies/firstladies.aspx?biography=43
Приложение
1. Речта на Хилари Клинтън, 1995, Пекин, „Правата на жените, това са правата на човека“ http://www.americanrhetoric.com/speeches/hillaryclintonbeijingspeech.htm
© Мария Панайотова – студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК. Анализът е част от разработките от курса по „Публична реч“, воден от проф. Иванка Мавродиева.
Текстът се публикува със съгласието на студента. Позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.